Направо към съдържанието

Гаврил Геново

Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
България
43.4005° с. ш. 23.0556° и. д.
Гаврил Геново
Област Монтана
43.4005° с. ш. 23.0556° и. д.
Гаврил Геново
Общи данни
Население273 души[1] (15 март 2024 г.)
17,1 души/km²
Землище15,95 km²
Надм. височина219 m
Пощ. код3469
Тел. код09558
МПС кодМ
ЕКАТТЕ14283
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Георги Дамяново
Нина Петкова
(ГЕРБ; 2019)
Гаврил Геново в Общомедия

Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана.

Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала – Илица и Соточино. Някога самостоятелни села, през 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост, носещо името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.

Соточино̀ се споменава най-напред в турски документ от 1607 г. като Сатучна, а Илица (Сръбляница) – в документ от 1576 г. като Усрабиче (Сръбица).[2] В историческите извори Соточино се споменава също като Сааточин, Сжточина, Съточино, Сотучино и Сутучино.

Жители на Соточино вземат участие в Чипровското въстание от 1688 година[3] и в Манчовата буна от 1836 г.

В 1873 година Соточино е с 40 домакинства и 175 жители, а Илица – с 22 домакинства и 140 жители.[4]

В Руско-турската освободителна война в селото е разположен отряд башибозуци. Селяните съобщават на руските войски за отряда и за принудително изпращане на селяни в Берковица като жив щит срещу евентуална артилерийска бомбардировка на града. Селяните са накарани да копаят окопи за турските войски.[5]

В 1923 година жители на селото участват активно в Септемврийското въстание в редиците на Лопушанската дружина под ръководството на Георги Дамянов.

Православният храм „Свети Георги“ е съграден през 1873 година в тогавашното село Соточино от майстор Алекси Ангелаков.[6] Църквате е каменна, еднокорабна. На входа на църковния двор е изградена и камбанария.

В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година,[7] с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.

През 1970-те и 1980-те години в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те години, след като киносалонът е унищожен от пожар.

Близо до селото се намира мемориален комплекс „Балова шума“ с паметник на партизански отряд „Христо Михайлов“, който е бил голяма забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.

Наблизо има и микроязовир, който се използва за рибарник.

Родени в Гаврил Геново

Според официалната статистика в 1903 година[10] село Соточино има 527 жители, а село Сръбляница – 320 жители.

Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, машинно-тракторна станция със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.

Детски дом за деца без родителски грижи „Отец Паисий“ – голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005 – 2006 г.

  1. www.grao.bg
  2. Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ - София, 1991
  3. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
  4. Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0
  5. „Сборник материалов по Русско-Турецкой Войне 1877 – 78 г. на Балканском Полуострове“, выпуск 57, часть I, стр.87
  6. www.pravoslavie.bg
  7. Култура – Община Георги Дамяново // georgidamyanovo.com. Посетен на 13 януари 2022.
  8. actualnosvishtov.com // Архивиран от оригинала на 2020-06-17. Посетен на 2020-05-12.
  9. ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ 2020г. – Община Георги Дамяново // georgidamyanovo.com. Посетен на 13 януари 2022.
  10. „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 30.